Ето ме ф афтобуса с джойнт изгаснал ф устата
и бутилка въф джоба. А как си махнах главата.
Не си усещам нито ръцете, нито краката, нито тeлото,
нито душата. Като печено прасе с лимон
ф устата се чуствам. Тука е топло, а вънка е мокро, демек
вали снег, а запасите от крек вече свършиха,
fuck. Нема как, падна мрак, лош знак,
от шишето със коняк отпиам пак и на седалката заспиам.
И сънуам, че съм ф топлата вана
и целия ф пяна си пафкам мериуана,
а ена с ей тъкиа цици ми праи свирка, когато:
“СУИЗАЙ, ГОВЕДО! ПОСУЕДНА СПИРКА!”,
ме стреска животински рев и замерисва ми на кенеф.
Ъ? Отварам очи. Ъ? Поглеждам нагоре.
Ъ? Кво да вида – шефьора, надвесил се над мене
и ми крещи въф лицето: “АРЕ, МРЪДАЙ БЕ, МОМЧЕТО!
ЗА ГАРАЖА Е МПС-ТО, БРЪЖЕ ДИГАЙ ОТТУКА
ГЪУЪБИТЕ, БОКЛУК.” А от устата му смърди
на драйфан лук… И кво? Ми, опитвам се а стана,
обаче нема къде а се фана, освен на пора за яката,
но оня ме блъска на земята, точно в краката си, и крещи:
“ДВИЖИ, БЕ, ТВОЙТА МАЙКА!”, а ас със римска мозайка
чепика му украсявам и тогаа
копеуето вече избесняа и шамари раздаа.

Въф афтобуса… Кво бе? Яко съм друсан! Кво бе?
Въф афтобуса, еее, ооо…

“Молим те, бе, братче, остай ме на мира,
малко да релаксирам и дома а се прибирам.
Виж ме на къф съм хал, виж, че приличам
на парцал и ако така в къщи се поява,
стария че ме пребие, старата като куче че завие,
а па кучето, горкото, че се крие под леглото
цела нош. Аре, не бъди лош!
Неам грош за такси, а по тия улици,
ако тръгна пеша, че замръзна въф снегъ
или куките че ме гепат и
че ме разлепат от марис, бес пинис, бе.
Please!…” И кво? Обаче
думите ми не затрогват долния мръсник.
Получаам удар, след тва ритник, така че
плюам кръф и жълти зъби, свличам се като чувал,
а садиста побеснял вече ме скъсва от въргал.
ШОК, мрак, БОЛКА, страх, ОХ, ах, ЯК ПЕРДАХ, стоп!
Shit, FUCK, смрат, АТ, гной, ВОЙ, лай!
И познай дали сануам, или съм въф реалноста, но
виш ми сплескания нос и разбитата уста.
А на редкото говно май му писна а ме рита
и тогаа напраи грешката, а земе се опита
ме изпраи, та да мое, лекето,
въф дупето ме опраи, и тогаа падна ми пердето…

Въф афтобуса… Кво бе? Яко съм друсан! Кво бе?
Въф афтобуса, еее, ооо…

Размазах се като едно прасе!
Размазах се, размазах се като прасе!

Докопвам за гушата ас тлъстата буца мас
и викам: “ЕЙ, ПЕДЕРАС, ДОЙДЕ ПОСЛЕДНИЯ ТИ ЧАС!”
И свалям го доло, сграбчил биволския врат,
а гнилия му дъх ме трови яко със чеснова смрат.
Под мене лайното нешо почва се блещи, но
стискам като със клещи, докато с хрипове зловещи
се оцъкли и зе да истива
и ф миризлива лига да се облива.
Забиам мръсни нокти в коравия му гръклян,
а после се отдръпвам, от топла кръф облян.
Размазвам му с кубинките пъпчивото лице
и му изтръгвам езика със ръце, а слет тва
дукяна си разкопчаам и му се изпикаам
върху фейса и гордо слизам от рейса.
“АСТЕЛАВИСТА, БЕ, ГЪС!” – му покаам среден пръс.
“И БЕС ТВА СИ ЕНА КУПЧИНА С ЛАЙНА
И ЗА ДРУО НЕ СТААШ, ОСВЕН ПРЪСТА ДА НАТОРЯАШ! ДА!”
Истриам си ръцете ф най-блиската преспа сняг
и с похотка на моряк ф мастиления мрак
се стопяам като пръдня,
обаче яко се олюляам и ич не моа се спра
а се търкалям ф тъмнината. Се ено от пластелин
са ми краката. И напрао, писна ми, ти кажа,
а целуам паважа и решаам си почина ф механата…

Въф афтобуса… Кво бе? Яко съм друсан! Кво бе?
Въф афтобуса, еее, ооо…

Размазах се като едно прасе!
Размазах се, размазах се като прасе!

Ето ме пак на топло, а некъде навън
сирени смущаат средношния сън
и тишината, а ас ф механата пия
ракия слет ракия, дзяпам тлъстата певица и
си праскам чекия, а ф потните стъкла
проблесват светлините на патрулната кола.
А, нема спор, мене търсат, нема спор.
Открили са комай окървавения шефьор, обаче
нема а успеят а ме окошарат, шото
ше съм труп студен, когато сварат а ме сбарат.
Иам си и спринцофка стара, иам си и яко хероин
на палтото ф хастара, достатъчен,
за да събори вол. Аре, вади помпата,
лъжици бол. Затънал си до гуша ф тоа мръсен гьол, кален гьол.
И кво? И конска доза си праскам ф ръката, която
май че стигне да опна петалата и тогаа
излизам бавно вънка, плувнал ф пот гореща.
Я, ей ги ченгетата отсреща, секи с пушка на мушка
ме е фанал, ма от шубе се е насрал.
Да не повърна се мъча, но като екшън-герой се пъча.
“ЕТО МЕ, БЕ, ЛАЙНАРИ, НЕ БЕАМ НИКОГА ПО ТЪЧА – им викам –
ЕЛАТЕ, ВАШТА МАМА, А МЕ ФАНЕТЕ ЗА КУРА!”
И си разбиам крътуната въф бордюра…

Размазах се като едно прасе!
Размазах се, размазах се като прасе!