1. |
||||
|
В хипнотичния обхват на премрежения поглед
уморено губя власт над природния инстинкт.
Ще съхраня ли свойто Аз от похотливите капани
и душата си от грях дали ще мога да възпра?
Пирон в магнитното поле – опипвам пътя си с ръце,
маскирал скромна самоличност в половата атлетичност
с термоядрен сексапил…
Твърде дълго бях във ръцете ти играчка.
С теб греха познах – ядрена месомелачка!
Взел на заем болен мозък, медитирах като Буда,
втренчен в “третото око” между знойните бедра.
Пред еретичния олтар, скован от нежни белезници,
в безумен порив на плътта изгубих своите зеници.
Агонизиращ от екстаз, че е фатално, проумях,
в любовно ложе да попадна с богомолка кръвожадна
с термоядрен сексапил…
Твърде дълго бях във ръцете ти играчка.
С теб греха познах – ядрена месомелачка!
|
||||
2. |
On Da Bus Pt 1
07:07
|
|||
|
Въф афтобуса, въф афтобуса
така съм друсан, че не мога да ходя.
Не мога да ходя, щото съм друсан,
и то в афтобуса, оуу, йе!
Седя си на топло, а вънка е мрак.
Така ми е весело, че подсвирквам си чак, но…
“Последна спирка, слизай, говедо!”,
шофьорът над мене кръвнишки ме гледа.
Опитвам да стана, но политам назад.
“Мърдай веднага, бе, пропаднала гад!
Боклуци като тебе секи божи ден
опъват ми нервите, болен кретен!”
Йе, йе, йе, йе, йе, йе, йе – въф афтобуса.
“Моля те, бе, братче, нека да остана, малко да се повозя.
Тихичко тука ше си изтрезнявам и няма да те тормозя!
Няма къде да отида, среднощ е, а и в това състояние…
Имай поне капчица милост, поне грам състрадание!”
Уви, думите ми не затрогват долния мръсник обаче!
Получавам първо удар, след това ритник, така че
плюя кръв и жълти зъби, свличам се веднага,
но садистът побеснял продължава да налага!
Кръв! Мрак! Нищо не чувам!
Болка! Мъгла! Дали не сънувам?
Шут въф ташаците – буден съм, значи!
Лакът в корема! Не спя, няма начин…
Йе, йе, йе, йе, йе, йе, йе – въф афтобуса.
Но докопвам за гушата изверга аз
и викам: “Ей, дойде ти последния час!”
Събарям го долу и почвам да душа
проклетата яка и жилава гуша.
Под мене лайното изцъкля очи,
но стискам го яко, като с клещи.
След малко започва да хърка зловещо,
а аз истерично се хиля насреща.
Забивам мръсни нокти в коравия гръклян,
а после се отдръпвам, от топла кръв облян.
Размазвам му с токове пъпчивото лице
и злобно му изтръгвам езика със ръце,
които най-спокойно изтривам в шепа сняг,
поемайки по пътя си в мастиления мрак,
но тъй като усещам си от пластелин краката,
решавам за почивка да спра във механата.
Въф механата, въф механата
така се клатя, че не мога да ходя,
не мога да ходя, щото се клатя,
и то в механата… Оууу, йе!
Седя си на топло, а нейде навън
сирени смущават среднощния сън.
Проблясват светлините на патрулната кола
като очи на хищник, който броди във нощта.
Но няма да успеят да ме окошарят,
защото ще съм мъртъв, когато ме заварят.
Една солидна доза си праскам въф ръката,
която май ще стигне да опна петалата.
Йе, йе, йе, йе, йе, йе, йе – въф механата…
Излизам бавно вънка, плувнал в пот гореща
и виждам ги – ченгетата – застанали отсреща.
Крещя им: “Ваш’та майка, елате, тук съм цял!” А след това
с достойнство се строполвам въф лепкавата кал…
|
||||
3. |
Torment in Hell
07:06
|
|||
|
'Hес в девети кръг на Ада,
за ‘сеобща изненада,
демоните най-активни – ‘се исчадия противни –
обладани от емоции негативни,
обвиниха Сатаната
за ниското равнище на работната заплата,
високите цени и нищетата
и за други некои мъки, дето троват им рахата.
Спора горе-доле тъй протече:
“Стига пазарлъци вече!”, Архидявола им рече.
“До ‘неска пушихте и пихте,
но от утре, но от утре се простихте
с аморалните прояви и разпуснатите нрави.
Който иска грешката да си поправи
ше получи и награда,
прокълнатите души ако тормози бес пощада!”
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
Който против Дявола гласува тукa,
вечно ше се мъчи в Ада тоя боклук!
“Работа очаква ни, момчета!
Да напрегнем ‘сички сили, да постигнем т’ва, което
нашия Лукав учител и Върховен повелител
отредил е в тоя час за невежи като нас.
100% от парите вий на него требва да дарите,
а останалото, а останалото, братя, между вас да разделите.
Ей, от ваш’та заплата,
ви удържаме храната,
тъй че кръф човешка не смучете,
а освен т’ва плът не требва да ядете.
Най-добре зеленчуци насадете
и с реколтата се нахранете.
Помнете, най-големата награда
е за тоя, който води осъдените в Ада.”
“По въпроса за радиацията:
не е верна информацията,
дето разни самозвани журналисти
пишат за казаните ни чисти,
че уш били са радиоактивни.
Т’ва са, мили мои, инсинуации най-противни!
Чeкайте, да не пропусна –
в днешно време да си демон – т’ва е учас’ гнусна.
Въпреки т’ва с любоф в душата
гле’йте си го, глей’те си го занаята.
‘Секи грешник истънчено мъчете!
Първо, жив го одерете.
Червата извадете и на тех го обесете,
сърцето изтръгнете и очите избодете,
в казана го турете и подпрафки добавете,
а после на бавен огън го варете!”
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
Който против Дявола гласува тукa,
вечно ше се мъчи в Ада тоя боклук!
Стана демон-активис’,
здраво стиснал смачкан лис’, и
пред събралата се делегация
засрича пошла рецитация:
“Евалла на Сатаната, управлява ни страната,
ма не стига средната заплата,
за да се изхрани пролетариата
плюс жените и децата.”
Архидявола се сепна, нешо въф душа му трепна,
скочи и отново реч проточи:
“Виждам, ‘секи протестира!
Да сее зло навред смисъл не намира!
Само парата ви е в главата,
но, както е извес’но, т’ва е вредно за душата!
Нал’ вече ви изтъкнах, че моралната наслада
е за тоя, който води осъдените в Ада!”
На караконджулите стана им обидно,
че никой не признава им желанието свидно.
‘Место тука да униват,
те самите предпочитат кръф човешка да проливат.
Обаче гладните отроци вкъщи ги очакват,
без пресна мърша зъбките им нема да заякват,
а в Пъкъла е, братче, бахти скъпотията.
Безбожно струват леш и мозък, даже карантията.
И въпреки че съвес’но си гледа занаята,
редовия таласъм не намазва от благата.
Сломени, разотидоха се бръже.
‘Секи мисли двата края как да свръже.
А демона, а демона е роден,
страх да всява ‘секи ден,
да тормози и убива, не домати да полива…
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
Мъчете се, мъчете се въф Ада!
|
||||
4. |
||||
5. |
Perpetuo Mortalis
03:46
|
|||
|
Град-затвор, цитадела на скръбта,
сред твоите стени изгнива тленното ми тяло.
Когато сред руините тихо се придвижвам,
обхваща ме желание да стана част от тях.
Усещам натиска на синьото небе.
Не мога да го гледам – синьото небе!…
Така е неприкосновена моята самота,
с нигого не я разделям, никой няма право върху нея.
И плахо я ухажвам, ревнувам я, защото ме е страх,
че ако ме напусне, ще се превърна само
в частица от Града.
Дните се нижат – хронична заблуда,
че древното слънце изяжда Нощта.
Стоя и я чакам – свещената лудост,
дали ще се спре пред мойта врата?
Така е неприкосновена моята самота,
с нигого не я разделям, никой няма право върху нея.
И плахо я ухажвам, ревнувам я, защото ме е страх,
че ако ме напусне, ще се превърна само
в частица от Града.
Град-затвор, град на самота,
сред твоите стени изгнива тленното ми тяло.
Когато сред руините ти тихо се придвижвам,
обхваща ме желание да стана камък в тях.
Усещам натиска на синьото небе.
Не мога да го гледам – синьото небе!…
|
||||
6. |
||||
|
Навън се чука, иди отвори!
Съдбата чука, посрещай я ти.
Съдът е близо, от мене го знай,
и всичко лесно има си край.
Защо продаде ти свойта душа
на пръча подъл със скверна уста?
Защо сноши се със вечния мрак?
Защо подписа със Дявола пакт?
Затуй, че вещици викал си нощем.
Затуй, че кланяш се на Луцифер още.
Затуй, че кървави жертви му правиш.
Затуй, че Господа Бога забрави…
Изяж дървото, не питай защо!
Изяж дървото, не питай защо!
Да ти приседне това дърво!
Да се задавиш с това дърво!
По цели нощи не можеш да спиш.
От жега зъзнеш, от студ се потиш.
Върви отключвай, недей да протакаш.
Съдбата дълго не може да чака…
Защо зачена от Звяра лукав?
Защо извика Божия гняв?
Ти Антихриста роди на света,
предизвести чрез него скръбта!
Затуй, че в гробове ровил си нощем.
Затуй, че искаш безсмъртие още.
И че оплождаш със своето семе
изчадия адски от вещерско племе…
Изяж дървото, не питай защо!
Изяж дървото, не питай защо!
Да ти приседне това дърво!
Да се задавиш с това дърво!
Защо се кланяш на черни рога?
Защо почиташ козя брада?
Защо целуваш кривия член
и коленичиш пред задник червен?
Ти още дишаш тази воня.
Поемаш мирис на сярна пръдня.
Но стана късно, недей да протакаш.
Съдбата дълго не може да чака.
Затуй, че вещици викал си нощем.
Затуй, че кланяш се на Луцифер още.
Затуй, че кървави жертви му правиш.
Затуй, че Господа Бога забрави…
Изяж дървото, не питай защо!
Изяж дървото, не питай защо!
Да ти приседне това дърво!
Да се задавиш с това дърво!
|
||||
7. |
||||
|
Прости ми, Боже, затънах във грях!
Изход не виждам, умирам от страх.
Вярно е, прав си, много греших
и брат си от завист със камък убих.
Преспах със жена му и свих му имота.
Малко ми беше, дето взех му живота.
Сега се разкайвам, лошо съм правил
и тебе, Отче, аз бях те забравил.
Освободи ме, освободи ме, не мога този танц да спра!
Освободи ме, освободи ме от Rock’N'Roll-а на смъртта!
В твоя храм влязох – олтара ти обезчестих,
а Святото писание полях с бензин и изгорих!
Очите на иконите със джобно ножче издълбах.
На златното разпятие накрая аз се изпиках.
И твоите следовници безмилостно унищожавах,
а книжници и фарисеи – със ордени ги награждавах.
Пастирите покварих и евтино ги купих.
Които бяха твърдоглави, силом ги пречупих.
Освободи ме, освободи ме, не мога този танц да спра!
Освободи ме, освободи ме от Rock’N'Roll-а на смъртта!
Сякаш сол този адски от Rock’N'Roll посипва в раните ми днес.
Сякаш сол този адски от Rock’N'Roll посипва в раните ми днес.
Прости ми, Боже, умирам от страх!
В лайна бях затънал, живеех във грях.
Девици насилвах, младенците убивах,
с плътта им преяждах, с кръв се напивах.
Сега се променям, нов човек ставам.
Гнусното минало вече забравям.
Старата страница отдавна затворих
и ти забрави туй, дето го сторих!
Освободи ме, освободи ме, не мога този танц да спра!
Освободи ме, освободи ме от Rock’N'Roll-а на смъртта!
Сякаш сол този адски от Rock’N'Roll посипва в раните ми днес.
Сякаш сол този адски от Rock’N'Roll посипва в раните ми днес.
|
||||
8. |
||||
|
В психеделичния хазарт на премрежения поглед
уморено губя власт над природния инстинкт
да съхранявам свойто Аз от похотливите капани.
“Не введи душа ми в грях”, туй го каза скоро Господ
с термоядрен сексапил…
Аз съм твоят грях, ти си моята играчка!
Вечер ме е страх от ядрена месомелачка!
В непростимо първи случай взех на заем твоя облак.
Утопичен сън проспах, щом, увит във сутринта,
намазвам сандвича с масло, скован от тежки белезници.
В безумен флипер на плътта изгубих своите зеници
с термоядрен сексапил…
Аз съм твоят грях, ти си моята играчка!
Вечер ме е страх от ядрена месомелачка!
|
||||
Da Small Tragoediaz Sofia, Bulgaria
THEY R: Da Small Tragoediaz
GENREZ: experimental rock, industrial, alternative metal,
electro metal, hip-hop, synthpop, gothic, cyberpunk
FROM: Sofia, Bulgaria
FORMED: 1992
IN BRIEF:
The DST band was created in 1992 in Sofia by the student from the National Academy of Arts Teodor Manolov and the musicians Todor Karastoianov, Nikolay Kolev and Marin Tashev.
... more
If you like Da Small Tragoediaz, you may also like:
featured on Bandcamp Radio Jun 23, 2023
go to album
Godflesh returns with 10 new songs that combine grinding, sludge-rock guitars with lockstep industrial rhythms.
go to album
A World Lit Only By Fire
by GODFLESH
Legendary industrial outfit return with a jaw-breaking, bass bin-smashing, jackhammer assault of a new album.
go to album
Decline and Fall EP
by GODFLESH
After a 13 year absence, industrial metal trailblazers return with a brand new, muscular and abrasive, EP.
go to album
Fall Of The Xafyre Dynasty
by Tales Of A Liquid Dawn
A mind-bending psychedelic rock opera with the songs to match, “Xafyre Dynasty” has its controls set for the heart of the sun.
go to album
Pressure Mine
by Author & Punisher
Dark electronic music gets warped and clobbered on the latest from Author & Punisher. Brooding, cutting, and claustrophobic.
go to album
On the forthcoming Tombs album "All Empires Fall," the band expands their scope and range, balancing brutal riffs with melancholy melodies.
go to album
